Джонатан Сафран Фоер описва всекидневните ужаси на промишленото фермерство в "Да ядеш животни"
      facebook 
Събития - Литература
Понеделник, 18 Юни 2012 11:23
Храненето с месо е практика на човешкия род от прастари времена. Днес, за разлика от преди, все повече хора си задават въпроси от рода на: Какво е месото? Откъде идва то? Как се произвежда? Как се третират животните и до каква степен това е от значение? Един от питащите е и Джонатан Сафран Фоер. В своята книга "Да ядеш животни" (ИК "Изток-Запад") той изследва множеството истории, с които оправдаваме хранителните си навици - фолклор и поп-култура, семейни традиции и национални митове, очевидни факти и завоалирани заблуди - и как тези приказки могат да ни приспят до жестока забрава.
Темата за (не)яденето на животни стана изключително популярна и дискутирана през последните няколко години не само на Запад, но и у нас. Мненията "за" и "против" похапването на месо сред широката общественост са особено противоречиви. В много от случаите обаче доводите за яденето на животни в действителност не са доводи, а са изказване на лични предпочитания. И това в някаква степен е нормално във века на изобилието. Само че с всичкото това изобилие идва и особено трудният избор, пред който се изправяме -  кое е качествено и кое не е, кое е полезно и кое вредно както за нас, така и за нашите деца и любими хора?
Джонатан Сафран Фоер, в ролята на бъдещ татко, се наема да разбули спорадичните си съмнения, свързани с храната и най-вече с месоядството. Търсейки и откривайки сам отговорите на все по-големия брой въпроси, които изникват с всеки изминал ден, Фоер се натъква на шокиращи факти за храната, която консумираме. В "Да ядеш животни" той описва всекидневните ужаси на промишленото фермерство и излага аргументацията си срещу хората, които ръководят тази система толкова убедително, че може да накара всеки от нас не просто да се замисли дали да консумира продуктите на този бранш, но и да се откаже напълно от тях. В този смисъл книгата е едновременно шокираща, полезна и отваряща очите.
Трябва да се отбележи, че авторът далеч не цели да предложи поредната книга за вегетарианството - това е разказ-разследване за откровените и жестоки манипулации и вреди, на които всекидневно ни подлагат фермерите и производителите на месо. Яденето на животни води не само до здравословни и икономически, но и до социални и екологични последици. В "Да ядеш животни" Фоер излага пространно множество застрашителни факти за месоядството, а при подобни статистики за нас остава единствено въпросът: Какво можем да направим, за да променим нещата?

Откъс от книгата, който предлага две коренно противоположни гледни точки - на активистка, която нощем прониква в охраняваните ферми за животни, и на собственик на такава, който обяснява методите, които се използват в тях.

ДЖОНАТАН САФРАН ФОЕР - ДА ЯДЕШ ЖИВОТНИ


АЗ СЪМ ОТ ТИПА ХОРА, КОИТО СЕ ОЗОВАВАТ В ЧУЖДА ФЕРМА ПОСРЕД НОЩ
С онова пуйче, дето го евтаназирах при спасителната ни акция, не ми беше лесно. Навремето, преди много години, съм работила в птицезавод. Бях резервен коляч, което ще рече, че задачата ми беше да прерязвам гърлата на пилетата, които оцеляваха от автоматичната гърлорезачка. Убила съм хиляди птици по този начин. Може би десетки хиляди. Може би стотици хиляди. В тази обстановка губиш представа за всичко: къде се намираш, какво правиш, от колко време го правиш, какво са животните, какво си ти. Това е защитен механизъм, за да не полудееш. Но той носи своя собствена лудост.
Така че заради работата си на кланичната линия познавам анатомията на шията и знам как да убия пилето мигновено. С цялото си същество знаех, че беше правилно да го избавя от мъките му. Но не ми беше лесно, защото това пуйче не беше в редицата от хиляди птици за колене. То беше индивид. Никога не е лесно.
Аз не съм радикал. Почти във всяко отношение съм човек на средния път. Нямам пиърсинги. Нито изчанчена прическа. Не вземам наркотици. Политически съм либерално настроена по някои въпроси и консервативно по други. Само че разбирате ли, промишленото фермерство е въпрос на средния път – нещо напълно разумно, с което хората биха се съгласили, ако имаха достъп до истината.
Израснах в Уисконсин и Тексас. Семейството ми беше типично: баща ми ходеше (и още ходи) на лов; всичките ми чичов­ци залагаха капани и ловяха риба. Мама печеше месо за вечеря всеки понеделник, пиле – всеки вторник и т.н. Брат ми беше щатски шампион в два вида спорт.
За пръв път се сблъсках с проблемите в животновъдството, когато един приятел ми показа няколко филмчета за клането на крави. Бяхме тийнейджъри, това беше просто някаква отвратителна гадост, като онезия видеофилми от типа на „Лицата на смъртта“. Приятелят ми не беше вегетарианец – никой не беше вегетарианец – и не се опитваше да ме направи такава. Всичко беше на майтап.
Същия ден имахме пилешки бутчета за вечеря и аз не можах да изям моите. Като хванах бутчето в ръка, сякаш не държах пилешко, а пиле. Навярно винаги съм знаела, че ям отделен индивид, но дотогава не го бях осъзнавала така. Татко ме попита какво има и аз му разказах за филмчето. На онзи етап от живота си приемах всичко, което той кажеше, за истина и бях сигурна, че може да обясни всичко. Но най-доброто, което татко успя да измисли, беше: „Това е неприятно нещо.“ Ако беше спрял дотам, вероятно сега нямаше да говоря с вас. Но после той го обърна на шега. Същата шегичка, която всеки повтаря. Чувала съм я милион пъти оттогава насам. Престори се на плачещо животно. Това бе просветление за мен и беше вбесяващо. В този миг реших никога да не се превръщам в човек, който си прави шеги, когато обясненията са невъзможни.
Поисках да разбера дали онова филмче е било изключение. Предполагам, че съм търсела изход от необходимостта да променя живота си. Затова писах на всички големи селскостопански корпорации с молба за опознавателна обиколка. Честно, не съм и допускала, че те ще ми откажат или няма да отговорят. Когато това не даде резултат, тръгнах да обикалям и да питам фермерите може ли да погледна в хангарите им. Те всичките имаха причини да ми откажат. Предвид онова, което правеха, не ги обвинявам, че не искаха никой да го вижда. Но предвид тяхната потайност относно нещо толкова важно, кой би могъл да обвини мен, че бях принудена да направя нещата по моя начин?
Първата ферма, в която проникнах през нощта, беше яйцеферма с може би милион кокошки. Бяха натъпкани в клетки, наредени на няколко реда едни върху други. Дни наред след това очите и дробовете ми смъдяха. Не беше толкова жестоко и кърваво, колкото видяното на филмчето, но ми подейства дори още по-силно. Това наистина ме промени, когато осъзнах, че мъчителният живот е по-страшен и от мъчителната смърт.
Фермата беше толкова ужасна, че предположих, че и тя трябва да е изключение. Сигурно просто не съм можела да повярвам, че хората ще допуснат подобно нещо да се случва в такива големи мащаби. Затова проникнах в друга ферма, тя беше за пуйки. По случайност попаднах там няколко дена преди клането, така че пуйките бяха напълно пораснали и натъпкани плътно една до друга. Подът не се виждаше от тях. Бяха съвсем откачили – пляскаха с криле, крякаха, нападаха се една друга. Навсякъде имаше мъртви и полумъртви птици. Беше тъжно. Не ги бях вкарала аз там, но се засрамих от това, че изобщо съм човек. Казах си, че това трябва да е изключение. Така че проникнах в друга ферма. И в друга. И в друга.
Може би някъде дълбоко в себе си продължавах да го правя, защото не исках да повярвам, че нещата, които виждах, са нещо типично. Но всеки, който се интересува от тези неща, знае, че вече няма почти нищо друго, освен промишлени ферми. Повечето хора не могат да видят тези ферми със собствените си очи, но могат да ги видят през моите. Заснела съм на видео условията в птицезаводи и яйцезаводи, фабрики за пуйки, две свинеферми (в тях вече на практика не може да се проникне), ферми за зайци, промишлени млечни ферми и угоителни комплекси, търгове за животни и транспортни фургони. Работила съм в няколко кланици. Понякога заснетото успява да влезе във вечерните новини или във вестниците. Няколко пъти кадри бяха използвани в съда при дела за жестокост срещу животни.
Затова се съгласих да ти помогна. Не те познавам. Не знам що за книга се каниш да пишеш. Но ако някаква част от нея разкрива пред света онова, което става в тези ферми, това може да е само нещо добро. В този случай истината има такава тежест, че дори няма значение каква е гледната ти точка.
Все пак исках да съм сигурна, че като напишеш книгата си, няма да ме изкараш някой, който убива животни през цялото време. Правила съм го четири пъти досега, само когато не може да бъде избегнато. Обикновено отнасям най-болните животни на ветеринар. Но онова пуйче беше прекалено зле, за да бъде местено. А страдаше прекалено много, за да го оставя просто така. Виж, аз съм за живота. Вярвам в Бог, вярвам и в рая, и в ада. Но не мога да понасям страданието. Тези промишлени ферми са пресметнали колко близо до смъртта могат да държат животните, без да ги убият. Това е бизнес моделът. Колко бързо могат да бъдат накарани да растат, колко нагъсто могат да бъдат натъпкани, колко малко могат да ядат, колко болни могат да бъдат, без да умрат.
Това не са експерименти с животни, при които може да се очаква някакво съизмеримо добро в противовес на страданието. Това е, което ни се яде. Кажи ми нещо: защо вкусът, най-грубото от сетивата ни, е изключено от моралните правила, които ръководят останалите ни сетива? Ако поспреш и се замислиш, това е нелепо. Защо някой похотливец да няма същото право да изнасили животно, каквото някой гладник има да го убие и изяде? Да отхвърлиш подобен въпрос е лесно, трудно е да му отговориш. И как би погледнал на един художник, който осакатява животни в галерията, защото това е визуално поразително? Колко приковаващ трябва да е звукът на едно изтезавано животно, че така неудържимо да ти се прииска да го чуеш? Опитай се да си представиш каквато и да било друга цел, освен вкуса, заради която би било оправдано да правим онова, което правим със селскостопанските животни!
Ако злоупотребя с логото на някоя корпорация, може да ме вкарат в затвора, но ако някоя корпорация злоупотреби с един милиард птици, законът ще защити не птиците, а правото на корпорацията да прави каквото си иска. Така изглеждат нещата, когато отричаш правата на животните. Налудничаво е идеята за права на животните да се възприема като налудничавост от когото и да било. Живеем в свят, в който е нещо обичайно животното да се третира като парче дърво – а е нещо екстремно с животното да се отнасяме като към живо същество.
Преди законите срещу детския труд е имало фирми, в които са се отнасяли добре към своите десетгодишни работници. Обществото е забранило детския труд не защото е невъзможно да си представим деца, които да работят в добри условия, а защото когато дадеш на фирмите толкова власт над безпомощни индивиди, това покварява. Когато седим и си мислим, че имаме по-голямо право да изядем едно животно, отколкото то има право да живее без страдания, това покварява. Това не са умозрителни разсъждения. Това е нашата действителност. Погледнете какво представлява промишленото животновъдство. Погледнете какво сме сторили на животните ние като общество, щом сме се сдобили с техническата сила. Погледнете какво действително правим в името на „хуманното отношение към животните“ и „човечността“, и тогава преценете дали все още сте привърженици на яденето на месо.

АЗ СЪМ ПРОМИШЛЕН ФЕРМЕР


Когато хората ме питат с какво се занимавам, казвам им, че съм пенсиониран фермер. Почнал съм да доя крави още шестгодишен. Живеехме в Уисконсин. Татко имаше малко стадо – към петдесетина крави, – което по онова време беше нещо обичайно. Работил съм всеки ден, докато не напуснах дома си, работил съм здравата. Тогава реших, че ми стига толкова, че трябва да има и друг начин.
След гимназията завърших животновъдство и постъпих на работа в една птицевъдна компания. Помагах да се обслужват, управляват и проектират развъдни ферми за пуйки. После минах през няколко интегрирани компании. Управлявал съм големи ферми с милион птици. Занимавал съм се с мениджмънт на заболяванията, мениджмънт на популацията. Решаване на задачи, може да се каже. Фермерството е до голяма степен решаване на задачи. Сега специализирам хранене и здравеопазване на птиците. Занимавам се с агробизнес. Промишлено фермер­ство, както биха казали някои хора, но на мен ми е все едно как го наричат.
Светът вече не е онзи, в който израснах. Цената на храните не се е увеличила през последните трийсет години. В сравнение с всички останали разходи, цената на белтъчините се е запазила непроменена. За да оцелее – нямам предвид да забогатееш, имам предвид да сложиш храна на масата си, да пратиш децата си на училище, да си купиш нова кола, когато се налага, – фермерът трябва да произвежда все повече и повече. Проста математика. Както казах, татко имаше петдесет крави. Моделът за жизнеспособна ферма днес изисква дванайсет хиляди крави. Това е най-малкото, което може да те задържи в бизнеса. Е, едно семейство не може да издои дванайсет хиляди крави, тъй че трябва да наемеш четирима-петима работници, като всеки от тях ще има отделна задача: доене, ветеринарни грижи, фураж. Това е ефективно, вярно, и ще ти изкара криво-ляво прехраната, но много хора са ставали фермери заради разно­образието на фермерския живот. А то е вече изгубено.
Другото, което се случи в отговор на икономическия натиск, е, че ти трябват животни, които да произвеждат повече продукт при по-ниски разходи. Така че селектираш животни, които растат по-бързо и имат по-добра конверсия на фураж. Докато храната все повече поевтинява на фона на всичко останало, фермерът няма друг избор, освен да произвежда храни с по-ниски производствени разходи, а от генна гледна точка да се ориентира към животни, изпълняващи тази задача, което пък може да е в противоречие с добруването на самите животни. Загубата е калкулирана в системата. Приема се, че ако имаш петдесет хиляди бройлера в един хангар, хиляди от тях ще умрат в първите седмици. Баща ми не можеше да си позволи да изгуби животно. Сега започваш с нагласата, че ще изгубиш 4% още от самото начало.153
Обяснявам ви тези затруднения, защото се опитвам да съм честен с вас. В действителност обаче ние имаме страхотна система. Дали е идеална? Не. Никоя система не е идеална. А ако попаднете на някой, който ви каже, че знае идеален начин да нахрани милиарди и милиарди хора, трябва хубавичко да го прецените. Слушате за яйца от свободни кокошки и за крави на естествена паша – всичко това е много хубаво. Мисля, че това е добра посока. Само дето тя няма да изхрани света. Никогаш! Просто не можете да изхраните милиарди хора с яйца от свободни кокошки. А като чуете разни хора да ви разправят за малката ферма като модел, аз на това му викам синдрома на Мария Антоанета: ако не могат да си позволят хляб, кажете им да ядат пасти. Високопродуктивното фермерство даде възможност на всеки да яде. Помислете за това. Ако се откажем от него, това може да подобри живота на животните, може дори да е по-добре за околната среда, но аз не искам да се връщам в Китай от 1918 г. Говоря ви за гладуващи хора.
Разбира се, може да кажете, че хората трябва да ядат по-малко месо, но имам новина за вас: хората не искат да ядат по-малко месо. Може да сте като ПЕТА и да си въобразявате, че хората по света ще се събудят утре и ще осъзнаят, че обичат животните и не искат вече да ги ядат, но историята показва, че хората са напълно способни да обичат животните и пак да ги ядат. Детинщина е, дори бих казал, че е неморално да си фантазираме някакъв вегетариански свят, когато си имаме толкова проблеми да накараме този да работи.
Вижте, американският фермер е изхранвал света. Това беше поискано от него след Втората световна война и той го направи. Хората никога не са имали възможност да ядат така, както могат сега. Белтъчините никога не са били по-достъпни. Моите животни са защитени от природните стихии, получават всичката необходима им храна и растат добре. Животни се разболяват. Животни умират. А какво си мислите, че става с животните в природата? Мислите си, че умират от старост? Мислите си, че някой ги зашеметява, преди да бъдат убити? Животните в природата умират от глад или са разкъсвани от други животни. Така умират.
Хората вече нямат представа откъде идва храната. Тя не е синтетична, не се създава в лаборатория, а трябва да бъде отглеждана. Много мразя, когато потребителите се държат така, сякаш фермерите ги искат тези неща, докато всъщност потребителите са тези, които казват на фермерите какво да отглеждат. Те поискаха евтина храна. Ние я отгледахме. Ако искат яйца от свободни кокошки, ще трябва да платят много повече пари за тях. Точка. По-евтино е едно яйце да се произведе в огромен хангар с носачки в клетки. Това е по-ефективно, което значи, че е по-устойчиво. Да, казвам, че промишленото фермерство може да е по-устойчиво, макар да знам, че тази дума често се използва срещу бранша. От Китай през Индия до Бразилия търсенето на животински белтъчини нараства, и то бързо. Смятате ли, че семейните ферми ще успеят да изхранят един свят с десетмилиардно население?
Преди няколко години при един мой приятел дошли две млади момчета и го попитали дали може да заснемат малко материал за документален филм за фермерския живот. Изглеждали симпатични момчета, така че той рекъл – защо не. Но после те монтирали нещата така, че да изглежда сякаш птиците са измъчвани. Казали, че пуйките били насилвани. Познавам фермата. Ходил съм много пъти там и мога да ви кажа, че за пуйките се прави всичко необходимо, за да оцеляват и да бъдат производителни. Нещата могат да бъдат извадени от контекста. А новаците невинаги разбират онова, което виждат. Този бизнес понякога не изглежда красиво, но е голяма грешка да се бърка нещо неприятно с нещо погрешно. Всeки хлапак с видеокамера си въобразява, че е ветеринарен учен, мисли си, че се е родил научен на онова, дето се учи с години. Знам, че се налага нещата да се представят сензационно, за да се мотивират хората, но предпочитам истината.
През 80-те години браншът се опитваше да постигне диалог с групите за защита на животните и тогава се опарихме зле. Така че производителите на пуйки решихме – край с тези работи. Издигнахме стена и това беше краят. Не говорим, не пускаме хора във фермите. Стандартна работна процедура. От ПЕТА не искат да разговарят за фермерството. Те искат да сложат край на фермерството. Те нямат абсолютно никаква представа как функционира светът в действителност. Доколкото разбирам, в момента говоря на врага.
Но аз съм убеден в това, което ви казвам. А то е важна история, която трябва да се разкаже, история, която е заглушавана от воя на екстремистите. Помолих ви да не използвате името ми, но няма нищо, от което да се срамувам. Нищо. Просто трябва да разберете, че тук се крие една по-голяма картина. А аз имам и шефове. Трябва да сложа и нещо за ядене на масата.
Може ли да направя едно предложение? Преди да се втурнете да видите лично всичко, се пообразовайте малко. Не вярвайте на очите си. Вярвайте на главата си. Научете нещо за животните, научете нещо за фермерството и икономиката на хранителните стоки, научете историята. Започнете от началото.
 
Присъединете се към страницата на svetlosenki.com - Изкуството като начин на живот във facebook.

 

За да публикувате коментари, трябва да сте регистриран потребител. Можете да се регистрирате от тук.

 
Изкуство и култура www.svetlosenki.com 2009-2010 Всички права са запазени.  Условия за ползване
Разработка    RSS    Бюлетин    Други проекти: www.mrejo.net    Работа при нас